Това е ефективен и безболезнен вариант за предпазване от кариес.

Силантът е покритие, което запечатва дълбоки участъци по зъбната повърхност. То е на основата на фотополимеризираща пластмаса, която здраво се свързва със зъбната структура.

Постоянните зъби, още с поникването си, са предразположени към кариеси поради по-малкото си съдържание на минерални вещества. Освен това.по дъвкателните повърхности може да има дълбоки ямки и цепнатини,в които се задържа храна,а това повишава писка от кариес.

Силанизирането се препоръчва, за да възпрепятства задържането на храна и предотвратява възникването на кариес.

Пробивайки, зъбът все още не е достигнал нивото на минерално съдържание, което да му осигурява добра устойчивост към киселинна зависимост от начин на хранене, хигиена, боледуване, зъбна профилактика и т.н. Зъбът е най-уязвим към кариес в първите няколко години, непосредсвено след пробива.

За извършване на тази процедура се обърнете към стоматолог, когато започнат да поникват първите постоянни кътници на детето ви. Процедурата е проста и не изисква никакви специални умения. Повечето стоматологи я извършват стига да имат нужната техника.

Зъбните уплътнители са все още недостъчно разпространени, въпреки своите предимства. Правилно поставяне на дентални силанти са 100% ефективни за предотвратяване на кариес.

Ползите от силантите

- Минимално инвазивна,безопасна, безболезнена и ефективна превантивна процедура

- Поставянето отнема 10-15мин. на зъб

- Гаранция за трайност и подменяне с нов силант в периода на гаранцията.

На всеки се е случвало да го тормозят неприятни малки ранички, създаващи дискомфорт в устната кухина. Без съмнение това не са от най- сериозните заболявания в човешкия организъм, но тяхната поява е диагностичен белег за спад на имунната система. Афтите, абцесите и гъбичните инфекции създават проблеми не само при храненето. След появата си в устната кухина, тези заболявания допринасят съответно за появата на други бактериални и вирусни инфекции.

Най- често срещаното заболяване на устната лигавица са т. н. Афти (афтозен стоматит). Среща се във всички възрасти и при двата пола. Напълно развитата афта има кръгла или овална форма, обикновено с големината на лещено зърно. Централната й част е покрита с материя с бяло- жълтеникав цвят, а периферията представлява яркочервен венец. Еволюцията на афтата обикновено не надвишава 6-7 дни, за което време тя отминава без да оставя белег. Неприятните ранички се появяват най- често по лигавицата на бузите, устните, по долната повърхност и ръбовете на езика. Те са силно болезнени при допир и при хранене. За да намалите дискомфорта при хранене е необходимо да се избягват солените, кисели и пикантни храни, дъвченето на дъвка и продукти за освежаване на дъха. Поддържайте добра хигиена на устната кухина и сменяйте редовно четката си за зъби. Афтозния стоматит може да бъде причинен от травма при прехапване, груба четка за зъби, лоша хигиена на устната кухина, лоша зъбна протеза, употреба на замърсени продукти, както и неизмити плодове и зеленчуци.

Много често при появата на зъбобол,пациентите предпочитат да приемат болкоуспокояващо с бърз ефект, пред това да посетят зъболекар. Вседствие на това обаче възникват доста по- сериозни усложнения, а абсцесът несъмнено е едно от тях. Причината може да бъде вследствие кариес, който ако не се излекува навреме, води до разрушаване на пулпата. В този случай следва заболяването да се развие като пулпит, съпроводен с остра болка или инфекцията да се разпространи към корена на зъба, при което се образува гранулом (гнойна торбичка на върха на корена). Абсцесът може да се появи и на самият венец. Той се подува и върху него възниква болезнено бяло образувание, пълно с гной.

Гъбичните инфекции в устната кухина не са безобидно заболяване. При не своевременно лечение може да премине в храносмилателния тракт и да се разпространи в организма. Симптомите на гъбичната инфекция се проявяват на езика- побелява или потъмнява, появяват се белезникави налепи, съпроводени с пареща болка, леко повишена температура, увеличение на лимфни възли и затруднено преглъщане. Често срещано заболяване е при новородени, както и при пациенти подложени на по- продължителна антибиотична терапия.

Идва момент в който броят на липсващите зъби е тaкъв, че не може да се протезира с мостове (причините са комплекксни: здравословни,финансови и др. ) и се налага използването на плакови протези за възстановяване на липсващите зъби.Те се задържат в устата чрез останалите зъби (тези протези се наричат частични) или от меките тъкани, в случаите които липсват всички зъби (наричат се цели или тотални протези). Много хора изпитват ужас от мисълта,че трябва да поставят т. нар. „ченета” в устата си. Предимствата на протезите са, че подобряват значително дъвкателната способност, подобряват естетичният вид,както и говора,особено при липсващи предни зъби. Не на последно място подобряват самочувствието и качеството на живот.

Зъбните протези се изработват в няколко посещения,като е необходимо да се вземе първо отпечатък от челюстите по който се правят индивидуални лъжици.Те пасват точно на протезното поле и с помощта на които се взима втори още по- прецизен отпечатък. Определя се след това височината на захапката (в някои случаи тя също има нужда от корекция) и се изпращат в лабораторията за подреждане на зъбите,избрани преди това по форма и цвят. На следващото посещение се прави първа проба с вече наредените зъби,тогава пациента се вижда за първи път как ще изглежда с тях.Точно тогава могат да се кажат всички изисквания,понеже в този етап могат да се правят промени на подредбата им. Едва когато всичко е наред протезата се изпраща отново в лабораторията за окончателното й завършване. Готовата протеза се проверява дали неподвижно се държи в устата,както и да не убива някъде. За по- голяма стабилност на протезата препоръчвам специални за тази цел лепила. Налага се да се осъществи контролен преглед след няколко дни. Свикването с носенето на протезата е доста по- трудно отколкото с мостове и коронки. Първоначално се забелязва промяна в говора за няколко дни,слюноотделянето става доста по- обилно,също така и дъвченето трябва да се промени.Нощно време е задължително спането с тях,по този начин адаптацията става значително по- бързо.

Почистването за протезите става като на вашите собствени зъби. Те се мият с четка и паста за зъби по два пъти на ден,поставят се също и в дезинфекционни разтвори (в аптеките се продават специални таблетки за приготвянето на тези разтвори).

Зъбния камък е минерализирана зъбна плака, която се отлага по зъбната повърхност .Тя започва да се образува 2 часа след изминаването на зъбите.В началото броят на микроорганизмите е малък, но с времето се увеличава .Увеличава се също и дебелината на плаката.Ако не бъде периодиочно отстранявана , тя се минерализира под въздействието на минералите в слюнката и по този начин се образува зъбен камък,който задържа при себе си много токсични бактерии.Той не може да бъде отстанен с четка и паста за зъби , а само чрез ултразвук или кюрета.

При натрупването на зъбен камък цветът на зъбите с времето потъмнява и с отлагане на премахването му придобиват до тъмно кафяв цвят. По- тъмен е при пушачите и когато е на лице от по- дълго време.Зъбният камък може да бъде подвенечен и надвенечен.Надвенечниет зъбен камък се наблюдава по кораната на зъбите и около венечния ръб.Подвенечният зъбен камък е разположен дълбоко във венечния джоб и може да бъде забелязан и открит само при обстоен стоматологичен преглед.И двата вида са много опасни и ако не се вземат мерки водят до така наречената «Парадонтоза» (или както е по-правилно да се нарече Пародонтит).Така познатата на всички диагноза се дължи именно на зъбният камък и микробите,които са в постоянен досег с венеца и зъбите.Пародонтитът води до подуване и зачервявне ,кървене на венците и лош дъх. В следващият етап от това възпаление се стига до загуба на кост, която държи зъбите в челюстта, до разклащане и загуба на здрави зъби. Много често микробите в зъбния камък водят и до развитие на кариеси, които се откриват едва след отстраняването му.

Периодът за почистване на зъбен камък е строго индивидуален.Препоръчва се почистване 2 пъти в годината.То се извършва чрез 2 метода : ултразвук или ръчно чрез кюрета.С практиката във времето се наблюдава все по-рядко ръчното почистване чрез кюрета , защото процедурата е много по-бавна и много по – болезнена в сравнение с ултразвука. За по-финно и прецизно премахване след ултразвука се прилага и почистване със специален апарат, който разпръсква силна въздушна струя смесена със специална стоматологична сода. По този начин се отстраняват налепите по зъбите и достига до междузъбни пространства,които са недостъпни за ултразвука. . След почистването на зъбния камък е препоръчително полиране,което се извършва със специална четка и абризивна полирна поста. Абразивните частици премахват налепите и оцветяванията по зъбите. Пастите са обогатени с различни аромати освежаващи устната кухина.

Дентофобията, или страхът от посещението при зъболекар, е разпространено чувство при пациентите. Зъболекарите се сблъскват с този проблем ежедневно в практиката си. Независимо от възраст, пол и социално положение. Той става причина за пропускане на прегледи при зъболекаря и пренебрегване не само на оралното здраве. Хронично възпалените венци се отразяват на общото здраве, липсващите зъби причиняват затруднение в дъвченето, което пък води до смущения в храносмилането. Проблемите със зъбите се отразяват на говора и на правилната дикция. Не за пренебрегване е и лошият дъх. Причината за денталната фобия може да бъде неприятен спомен от детството или страх от усещането на болка при извършване на дентални манипулации.

За да се намали интензивността на страха и пристъпите на паника е необходимо сътрудничество между пациентът и зъболекаря. Първата стъпка, която трябва да направи пациентът е да признае проблема и искренно да говори за опасенията и страха си. Зъболекарят от своя страна трябва да обясни подробно и на достъпен език манипулациите които ще се извършат стъпка по стъпка, също и да даде възможност на пациента да зададе въпросите които го вълнуват. Важно е да се установи сигнална система между зъболекар и пациент. По този начин може да се прекрати лечението по всяко време, когато пациентът има нужда от почивка. Най- честия сигнал е вдигането на ръка.

Съвременната стоматология разполага с методи и средства за локална анестезия (местно обезболяване), чрез които се блокира усещането за болка. Не трябва да се изпитва страх от инжекцията. Всички упойки се поставят бавно и безболезнено, а преди тях се обезболява първо мястото със специален гел или спрей. Може да се приложи и венозна анестезия (седация). С тази анестезия се прилагат на пациента медикаменти с успокоително действие. Извършва се от специалист- анестезиолог. Седацията е състояние при което пациентът е в съзнание, буден е по време на лечението, но е дълбоко релаксиран и няма спомени за неприятни манипулации. При това състояние са запазени и съзнанието и рефлексите на пациента.

В наши дни се сещаме за зъбите само когато ни заболят и ни причнинят големи страдания или имаме много разрушени зъби,които ни загрозяват и поради тези причини ние неизбежно търсим помоща на стоматолога.Зъбите имат съществено значение за здравето на човека,те не служат само за украшение.Когато не се предотврати заболяване на зъбите и устаната лигавица,се затруднява дъвченето и храносмилането — по този начин организма приема само част от хранителните вечества ,нарушава се спокоиствието и съня и болния,снижава се неговата работоспособност.

В днешно време икономическото ни развитие се нуждае от бодри и здрави работници,които да повишават производителността на своя труд.За това работниците от някои производства трябва да знаят,че съществуват много рискови успловия,които увреждат зъбите и венците им по време на работа.

Редица химически вещества във вид на прах,газове и пари повреждат нашите зъби и венци.Те попадат в устната кухина най-често когато се диша през устата или работниците се хранят със замърсени от прах ръце.Прахът от въглища.манган,мен,олово,камдий и др,отлага се по зъбите и ги оцветява в синкаво-черно(при прах от олово),жълтеникаво(от камдиев сулфид).Натрупването обикновенно се получава между венеца и зъбите и добива синьо-черна ивица по венечния ръб (от олово) или синкава ивица,което се образува от живака.Живакът има особенно вредно действие и може да бъде причина за възпалителните процеси на венците и бързо разклащане на зъбите.

Отлагането на брашен или захарен прах също е много вредно.Под влияние на бактериите в устаната кухина се образува млечна киселина,което разрушава зъбният емайл.Това е обяснението за развитието на големият процент кариеси при работници от захарната промишленност,сладкари и брашнари.

Роботещите със силни киселини и основи,радиоактивни вечества,пластмаси и дразнещи газове са по предразположени към зъбни и лигавични заболявания.Признак за киселинно въздействие е матирането на жълто-кафяво оцветяване и лесното отчупване на зъбите.При работниците с органични разтворители могат да се появят точковидни кръвоизливи по устната лигавица,а от прякото изгаряне с химикали може да се появят синкаво-виолетови с белезникави ръбове петна.

Професионалното заболяване на зъбите и венците на работниците най-често се се явява като един от най-ранните сигнали за някоя болест,засегнала целия организъм.Поради този факт е необходимо работещите със вредности да обръщат специално внимание на тези наглед невинни белези,които е много възможно да насочат вниманието на зъболекаря или лекаря към по-задълбочено изследване.

Лошият дъх може да се дължи на различни причини ( милиони бактерии, които живеят в устната кухина и особенно в задната част на езика, развалени зъби, възпалени венци,диабет, кръвни заболявания, хормонален дисбаланс, заболявания на стомаха и червата, приеманата храна и др.), но винаги води до трудности в социалните контакти и от части до ( само ) изолиране на притежателя му в обществото. В някои случаи лошият дъх е индикатор за заболявания.

Най- честия източник на лошият дъх е езика. Той е инкубатор на неприятният дъх. Покрит е със слой анаеробни бактерии, които обикновено живеят между папилите на езика (не на повърхността му ), където липсва кислород и при лоша устна хигиена той допринася за нежелания дъх. Зъбният кариес, гангрени и пулпити също биха били предпоставка, както и не добре направени корони и мостове, които предизвикват задържане на хранителни остатъци.

Възможно е халитозис да се наблюдава и при хора с добра устна хигиена. Винаги трябва да се търси източника на лошия дъх във възможно най- ранен етап от появата му,за да се избегне евентуално хронифициране. През деня слюнката отмива хранителните остатъци в устата,но по време на сън продукцията на слюнката се понижава до минимум,точно през това време микроорганизмите разграждат продуктите и произвеждат „лошият утринен дъх”

Най- често лошия дъх се наблюдава при по- възрастни хора. С напредването на годините настъпват промени във всички органи и системи на човешкия организъм,както и в устната кухина. Обемът на пулпата се намалява, по този начин се намалява и регенеративната способност на дентина, уголемяват се венечните джобове, много от зъбите се загубват,намаляват и защитните свойства на лигавицата, и като краен резултат развиват пародонтоза. Пълното обеззъбяване и използването на зъбни протези също е показател за проблем с дъха.

По време на миенето на зъбите,трябва да се обръща внимание и на езика и вътрешната повърхност на бузите. Почистването на междузъбните пространства с конци за зъби и използването на води за уста ( без съдържание на алкохол) също може да избегне появата на неприятна миризма.

Много често явление е появата на чувствителни зъби или т. н. хиперестезия. Обикновено се появяват внезапни остри болки при приемане на студена, кисела или сладка храна или при вдишването на студен въздух. Неприятното усещане може да бъде породено от различни причини, но най- често може да се дължи на изтъняване или разрушаване на емайла. Емайлът е най- твърдото вещество в човешкия организъм и играе ролята на защитен слой на зъбите. Когато този слой се наруши, се открива чувствителния дентин- твърда зъбна тъкан с множество малки каналчета, при въздействието върху които дразнението се предава директно върху нерва на зъба и причинява болка.

Една от най- разпространените причини за изтъняването на емайла е неправилното миене на зъбите. Четките с твърд косъм или абразивните пасти за зъби допринасят за нарушаване  цялостта на емайла. В областта на шийките (в близост до венеца) емайла е най- тънък и точно в тази област е най- уязвим. Отдръпването на венеца и оголването на кореновите повърхности също е показател за чувствителни зъби. Не маловажна роля оказва и начинът на хранене. Прекомерната употреба на кисели храни и напитки, цитрусови плодове и сокове водят до постепенно разтваряне на емайла. Появата на зъбен кариес или пукнатини по емайла е следващата причина за чувствителни зъби. Избелването на зъби също може да доведе до краткотрайно неприятно усещане, поради тази причина, ако имате намерение да прибегнете до тази манипулация, първо трябва да се консултирате с вашия зъболекар. Чувствителността може да бъде причинена и от нощно скърцане или стискане на зъби, тогава се изработват специални предпазители (шини), които се използват през нощта и не позволяват триенето на зъбите в горна и долна челюст.

Дентиновата чувствителност може да бъде лечима независимо от причината. Лечението може да бъде различно в зависимост и от показателите породили чувствителността. В някои случаи се прилага флуорно лечение за заздравяване на емайла, употребата на специални пасти и гелове сподпомагат притъпяване на неприятното усещане. В някои случаи обаче е необходимо поставянето на пломба в по- изтритите участъци от емайла на зъба или изработването на коронка.

За съжаление през човешкия живот често се стига до загуба на един или няколко зъба.Причините за това могат да са най-разнообразни: травма, кариес с усложнения,напреднал пародонтит и др.В такъв случай липсващите зъби трябва да бъдат възстановени.Съображенията за това са 3 групи:

-естетически(липсващи зъби и красота са несъвместими понятия)

-функционални(основната функция на зъбите е дъвченето;при недостатъчна дъвкателна ефективност страда останалата част от храносмилателната система,както и целия организъм)

-профилактични(при липсващи зъби съседните мигрират по посока на празното пространство,което може да е причина за тяхната преждевременна загуба).

Възстановяването се нарича протезиране и най-общо бива подвижно и неподвижно. Подвижно са така наречените снемаеми протези,които имат обем задължително по-голям от липсващите зъби,водят до промяна на вкусовите възприятия,говора,слюноотделянето и като цяло всеки се стреми да ги избягва,ако има възможност.Неподвижно протезиране е такова,което не се налага да се сваля от пациента с цел хигиена.Такива са мостовете и имплантите или комбинациите между тях.При мостовете се изпиляват съседните на липсващите зъби,които са опора  и върху тях се „нахлузват” подобно на шапчици мостокрепителите,носещи липсващите зъби.Това е класически метод на възстановяване,като положителните му характеристики са многогодишнят(векове) опит и сравнително ниската цена. Отрицателното на метода е изпиляването на съседни зъби,особено ако са напълно здрави.

В последните десетилетия в рутинната зъболекарска практика все повече навлизат зъбните импланти. Най-общо казано те представляват титанови винтове,които се поставят в костта на мястото на липсващ зъб и играят роля на зъбен корен,върху който в последствие се поставя изкуствена коронка. Така съседните зъби остават непокътнати,а и условията за орална хигиена са по-добри. Остава известен риск имплантите да бъдат отхвърлени,но с развитието на технологиите този риск става все по-малък и е в границите на разумното.Освен това повечето фирми дават гаранция и в случай на загуба се поставя нов безплатно.А и по отношение на цената-тя все повече е съизмерима с мостовете.

Видовете импланти и начина на тяхното поставяне ще разгледаме следващия път.

В човешките възприятия белите зъби винаги са били неизменна част от представата за красота.Днес това е лесно постижимо.

Избелването е химичен процес, който представлява въздействие между зъбната тъкан и т. нар. пероксидни йони, които са основната съставка на всички избелващи гелове.Сцществуват два вида избелване: избелване в кабинета на зъболекаря и домашно избелване.Избелването в кабинета се прави с еднократно посещение за около 1 час (върху зъбите на пациента се нанасят гелове,които се активират със специална лампа), а домашното избелване е по- продължителна процедура ( зъболекарят взема отпечатък от горна и долна челюст на пациента и се изработват в зъботехническа лаборатория силиконови шини,върху които вече се нанасят геловете.)Един курс на домашно избелване може да отнеме и седмици,причината е ,че избелващият гел действа по-бързо,когато е активиран с лампа.

И при двата вида избелване може да се появи свръхчуствителност на зъбите,много важно е преди да се предприеме какъвто и да е вид избелване ,да се излекуват всички кариеси, както и да се почисти зъбния камък,тъй като гелът причинява чуствителност там където има проблем. Един от най-разпространените митове е ,че избелването е вредна манипулация,но трябва да знаем,че избелването не води да трайно увреждане на зъбите и зъбния емайл. Много важно нещо е да се знае от пациентите,че коронки,мостове и пломби не подлежат на избелване,тъй като са изкуствени материали.Затова трябва да бъдат подменени,ако има такива в зоната на усмивката..Също важна информация за пациентите,които са пушачи ,употребяват кафе,червено вино и др. пигментирани храни и напитки, е да ограничат тези свои навици до абсолютен минимум по време на избелването и след това поне няколко дни,тъй като след избелване зъбите са много по-уязвими към оцветяване.

Най-често задавания въпрос от пациентите е : „За какъв период от време ще ми останат бели зъбите?”…Всичко е много индивидуално,избелването е много силно зависимо и от цвета на самите зъби. Съществуват няколко гами на цветове на зъбите.Зависи също така и от бита на пациента,от храните и напитките които употребява.Средната „гаранция” която се дава е между 2 и 3 години.

Родители,стоматиите са сериозно заболяване,но те могат да се предотвратят.Ето защо пазете децата си от инфексиозни,нервни и други заболявания и ги приучете още от най-ранна възраст да спазват устна хигиена.От кармаческа до тригодишма възраст след всяко хранен е необходимо децата да измиват  или изплакват устата си само с вода.След тригодишна възраст те трябва да се приучат да мият зъбите си с четка и паста особенно вечер преди лягане.Децата трябва да играят  с играчки със заоблени ръбове,които да мога да се мият,за да се избегне нараняването на венците при вкарването им в устата и за д а не се внесе инфекция.Необходимо е да се води борба с лошите навици /смукане на храна,пръсти,предмети/,които причиняват аномалии на зъбите и челюстите,а те сами по себе си способствуват за възпалението на лигавицата.При по-големите деца  да се създаде навика за масиране на венците,което обезпечава по-добро кръвоснабдяване,а от там и по-добро хранене на лигавицата на устата.

За отбелязване е , че тези заболявания се проявяват повече през пролетта , когато детският организъм чувства недоимък от витамини и през есента при консумиране на неизмити плодове и зеленчуци.

При по-големите деца и учениците , главно поради неподдържане на необходимата хигиена на устата също може да се получи възпаление на лигавицата Обикновенно то се проявява с леко парене в устата , умерена болка, кървене на венците и неприятна миризма.

Продължителността и тежестта на лигавичните заболявания  въобще зависят от ранното им откриване , отстраняването на причинителите и най-вече от правилното прилагане на лечебните мероприятия от страна на родителите и заболелите. Наличието на болка или кървене води до най-голямата грешка – пълно занемаряване на устната хигиена , което отежнява страданието . Естествено миенето с четка не се препоръчва , но могат да се правят промивки и обилни изплаквания на устата с леки дезинфекциозни и обезболяващи разтвори. Отвара от лайка или 5-10% разтвор на сода за хляб действа успокояващо и противовъзпалително. Лесно приложим в домашна обстановка е разтворът от една лъжичка кислородна вода в чаша преварена вода . За намаляване на болката преди хранене устата се изплаква с обезболяващ  разтвор, предписан от стоматолог.

Храненето на децата е също от съществено значение за спазването им от лигавични заболявания.Храната трябва да е разнообразна и богата на всички витамини,особенно от гръпа В – комплекс и витам С.Меките и кашети храни трябва да се избягват като отрано децата се привикват към по-твърда храна.Тя изисква усилено дъвкане и води до укрепване на лигавицата.

Родители,още при най-ранни признаци на заболяване на устната лигавица на Вашето дете потърсете помоща на стоматолога и спазвайте строго предписанията му.

Устната лигавица при децата е огледало за тяхното здраве. През ранната детска възраст поради, неукрепналите им приспособителни възможности към околната среда те боледуват често. Интересно е за родителите да знаят ,че много инфекциозни заболявания – скарлатина, морбили ,варицела, грип и някои кръвни и нервни заболявания причиняват възпаления на устната им лигавица – стоматити.Тя се зачервява , подува , лесно кърви и често се получават ранички.При някои от тези белези,родителите трябва да потърсят незабавно помощ от лекаря.

Още в най-ранна детска възраст , през кърмаческия период устната лигавица може да бъде засегната от леко повърхностно възпаление. Тя се покрива с белезникав налеп, наподобяващ съсирено мляко, поради което заболяването се нарича от народа „ млечница”. Причинява се от гъбички , които се развиват при продължително лечение на децата с антибиотици.

Много родители при най-малкото неразположение на детето започват да му дават най-различни лекарства и не рядко при тяхното смесване , или поради съществуваща свръх чувствителност към някои от тях може също да се възпали устната лигавица. В такива случаи трябва да се повика лекар , който да назначи съответното лечение.

Най-голям процент на лигавични заболявания се срещат през периода на никнене на млечните и постоянните зъби. Поради непрекъснатото чувство на сърбеж и болка малките деца поставят в устата си всичко, което им попадне,и могат лесно да наранят и инфектират лигавицата . В такива случаи или след прекарани тежки заболявания ,когато защитните сили на децата са намалени , в устата им може да се появят ранички с различна големина. Те най-често са разположени по венеца , около наядени или поникващи зъби. При по-тежки случаи се разпростират по целия венец и преминават по езика и бузите . Децата стават неспокойни и поради силните болки отказват де се хранят.

Типично за малките деца е острото протичане с висока температура,обилно отделяне на слюнка и неприятна миризма в устата.

Храната трябва да е полутечна,мека,така,че да може направо да се гълта.Добре е тя да бъде силно концентрирана,за да може с малко количество да се постигне максимален хранителен ефект.Децата трябва да се хранят по-често,като се спазва интервал от два-три до четири часа според възрастта им.Диетата изключва всякакъв вид подправки,които могат да дразнят лигавицата – лютиво,кисело,солено и пр.Спазването на хранителния режим е абсолютно необходимо за да се възстановят защитни сили на детския организъм.

В тази статия ще се опитаме да представим процедурата поставяне на имплант, с цел да разсеем някои митове за имплантологията и нейната недостъпност.

Класическият зъбен имплант представлява титанов винт, който замества липсващия зъбен корен. Решението за поставянето му е отговорност на зъболекаря и се взема въз основа на  някои предварителни изследвания сред които най-важни са рентгенологичните(наличието на достатъчно челюстна кост е важно условие за имплантиране). Противопоказанията за зъбни импланти стават все по-малко с развитието на технологиите. Относителни противопоказания са диабета и някои други ендокринни заболявания. Тютюнопушенето и лошата орална хигиена са доста неблагоприятни фактори.

При първия етап на предварително набелязаното място се прави малък разрез на лигавицата,през който в костта се навива импланта. Процедурата се прави с местна упойка и е напълно безболезнена. След поставянето на импланта разреза се зашива и първи етап приключва. Нормално продължителността на манипулацията е около половин час. Травмата е не по-голяма от изваждане на зъб. При нормални условия не се предписват антибиотици, в следоперативния период болка почти няма. Може да има лек оток. Конците се отстраняват след седмица.Така поставеният имплант по никакъв начин не напомня за себе си-той изцяло лежи в костта и не се вижда.

4 или 5 месеца по-късно в зависимост от челюстта импланта е готов за натоварване т.е. може да му се сложи коронка. Това е втория етап.Безболезнено(например с лазер) се открива импланта. Към него се завива надстройката,взема се отпечатък и в зъботехническа лаборатория се изработва коронка,която се циментира. Продължителността на процедурата е около 10 дена. Усещането от крайния резултат е като от собствен зъб. Бъдещето на конструкцията е също като на един здрав собствен зъб.

Както всяка интервенция и тази крие рискове. Основният риск е от загуба на импланта,което обикновено протича безболезнено. Това не е особено често,като част от фирмите производителки дават гаранция и в случай на загуба имплантите се възстановяват безплатно.

Радост за очите са новопоявилите се зъбки в устата на малкото детенце. Нормално е с тяхната поява родителите да си задават въпросите: Как и кога се почистват бебешките зъбки? Кога се прави първият стоматологичен преглед? Как да улесним поникването на първите зъбки?

Всичко започва в утробата на майката. По време на бременността бебето развива зародишите на млечните зъби. Едно на 2000 бебета се ражда със зъби. Повечето деца се сдобиват с първия зъб между 4 и 7 месечна възраст. Ако бебето ви се развива по- рано, може да забележите първото бяло връхче в устата му още на 3 месечна възраст. А ако зъбките закъсняват- може да почакате докато навърши 1 годинка. На около 6 месечна възраст вече може да започнете флуорната профилактика на вашето дете.
Първи се показват долните два резеца, после горните два. След това съседните два резци . Между 12- 16 месечна възраст поникват малките кътници (четвъртите зъби). Пространството останало ‘’празно ‘’между малките кътници и вторите резци се запълва с кучешките зъби между 16- 20 месечна възраст. Големите кътници (петите зъби) поникват между 20- 30 месечна възраст. С тях приключва появата на всички млечни зъби- 20 на брой. Някои бебета минават доста лесно през периода на растящите зъбки, в сравнение с други обаче, които са подложени на истинско изпитание. Сред симптомите са познатото на всички лигавене, подути и чувствителни венци, проявява желание да хапе, раздразнителност на бебето, отказва храна, има проблем със съня, дори и повишаване на телесна температура. В началото когато пробиват зъбчетата, за улеснение на бебето се дава да дъвче специална играчка за чесане на подутите и болезнени венци. Също така може да потъркате леко венеца с пръст на който сте сложили успокояващ гел, препоръчан от стоматолог. Щом на бебето му поникнат вече зъби, не му давайте да смучи по цяла нощ биберон- залъгалка или да пие подсладена вода, както и нощното хранене се спира. Трябва да внимавате за бъдещата захапка на детето и за кариеси.

Веднъж появят ли се зъбите на вашето дете те имат нужда от грижи. През първата година няма нужда да четкате зъбите с четка и паста за зъби, но е препоръчително да почиствате както зъбките, така и венците по два пъти на ден с влажна марля или мека кърпа. На 18 месечна възраст детето ви вече е готово да се учи да мие зъбите си. Използвайте мека четка за зъби и детска паста. Зъбките трябва да се мият сутрин и вечер преди лягане. Особено важно е вечерното миене, за да не остават хранителни остатъци, които през нощта, в затворената уста стават идеална среда за развитието и размножаването на микроби. Една годинка е подходяща възраст за първото посещение при зъболекар.

Първите опити за изработване на зъбни протези датират преди 4-5 хил.г. Те са били изработвани от дърво и животински кости,но въпреки голямата сръчност на някои от многото надарени художници и скулптори за тази епоха,за зъбните протези е било много трудно да се задържат в устата и не са били годни за сдъвкване на храната.Тогава все още не са били открити стоматологичните материали и не са били известни методите за изработване на зъбните протези.

В продължение на две десетилетия са направени три открития,които решават основния въпрос за изработване на зъбните протези.Първото откритие датира през 1822г.,тогава за първи път са изработени зъби от порцелан с естествени форми,големина и цвят.През 1843 е открит процесът на вулканизацията на каучука,а през 1844г. е започнало използването на гипса като отпечатъчен материал. Въпреки по-късните открития,които бяха направени и са открити различни метални сплави и десетки видове пластмаси,гипсът и порцелановите зъби все още сполучливо се изпозлват в изработването на зъбните протези.

Приема се,че материалите,от които се изработват протезите трябва да бъдат безвредни за тъканите в устата и здравето на хората.Съвременните зъбни протези се изработват от пластмаса,порцелан,неръждаема стомана и златни сплави.Те са изработени от чужди за живите тъкани материали и не се понасят лесно от всички хора.Протезите,които се намират във фронталната област,могат да предизвикат смущения в говора.За по-бърза адаптация се препоръчва четене на глас.

Металните сплави могат да станат източник на галваничен електрически ток,чрез съдържащите се разтворени в слюнката соли.В един момент когато галваничният ток достигне 80-100 миловата,в устата се усеща лек метален вкус,леко парене и щипене,а коронките изработени от златни сплави потъмняват.Възможно е в редки случаи да се стигне до сериозни увреждания на лигавицата.В такъв момент трябва да се настрочи спешно лечение и снемане на всички метални протези.

В протезите от пластмаса,винаги остава малко количество мономер(течност),от която се получава твърдата пласмаса.Тази течност може да предизвика зачервяване на лигавицата,неприятни усещания на щипене и парена в устната кухина,но за много кратко време и само при хора които са силно чувствителни към мономера.

Емайлът е най-твърдото и най-високо минерализираното вещество в човешкото тяло.Той е 2 пъти по твърд от нераждаемата стомана,10 пъти от златото и 20 пъти – от пластмасата.Изкуствените зъби,които са изработени от материали с по-малко твърдост от зъбния емайл се износват и изтриват за няколко години.Друго,което трябва да знаем за тях е това,че след поставянето на подвижната протеза в устата процесите на свиване на челюстите продължават и с времето тя „потъва” – става по ниска от естесвените зъби и изгубва точността си.Протезата не се променя,а устаната кухина се изменя с времето.За да се предотврати това се налага да се провеждат стомотологични прегледи и да се извърши ребазация,ако е нужно.По този начин се предотвратяват неприятности и използуваемостта на протезите се удължава.

До голяма степен устната кухина се самопочиства,защото повъхностния слой на лигавицата постоянно се лющи и заедно със слюнката се поглъща или изплюва.Зъбните протези не се самопочистват.Всяка протеза има задържащи места,по които остават частици от храна.Идеалните условия за развитието на микроби са хранителните вещества,влагата и постоянната температура.Освен това, по повърхността на протезите се образува зъбен камък,който улеснява задържането на хранителни вещества и дразни лигавицата.Поради тези неблагобриятни фактори,към протезите трябва да се полагат старателни грижи.Грижата към протезата е важна също така не само за да изглеждат добре естетически,а и по този начин се стопира развитието на инфекции в устаната кухина и се предотвратява появата на лош дъх.Протезите трябва да се почистват 2 пъти дневно механично или чрез специално средство,препоръчано от вашият стоматолог.Вечер преди лягане е добре протезите да се свалят,защото по този начин се осигурява почивка на тъканите в устната кухина.От друга страна спането с протези води до по-бързото свикване с тях.

Хигиенни грижи за устната кухина се полагат от дълбока древност. За всеки е ясно,че четките играят огромна роля за персоналната орална хигиена . Днес на пазара има стотици видиве от тях. Те могат да се разделят на ръчни и механични, на четки с естествен и изкуствен косъм. А според твърдостта на косъма, те се разделят на меки, среднотвърди и твърди.

Има някои особености  свързани с употребата на четката за зъби. Освен,че трябва щателно почистване и строга индивидуална употреба ,важно е също така за четката да не е покрита с капачета или други предмети,защото по този начин се благоприятства развитието на микроорганизми.Влагата също така създава среда за развиване на бактерии,затова е препоръчително подсушаването след всяко ползване. Много важна е честата подмяна на четката за зъби ( на всеки 2-3 месеца ), като се има предвид,че детските четки трябва да се подменят по- често .Подържането на добра орална хигиена е достатъчно с два пъти четкане дневно,като времетраенето да бъде не по- малко от 3 минути. Има няколко специфични техники,които трябва да се усвоят при самото четкане,като най-важното е движенията които се правят да са кръгообразни,без какъвто и да е натиск ,четката да достигне до всички повърхности на зъбите и не маловажно е почистването на езика с четка. Особено внимание трябва да се обръща на долните предни зъби и горните кътници, срещу които се намират изходите на слюнчените жлези. Върху тези зъби образуването на зъбен камък е най- интензивно. Препоръчително е използването на зъбен конец, но нека се вземе под внимание,че конецът единствено допълва четката за зъби, а не я замества.

Изборът на четка за зъби в наши дни е много труден,един от цените съвети е, че главата на четката не трябва да бъде много голяма (25- 30 мм ),по този начин тя ще достига до трудно достъпните места, също така е препоръчително да бъде със заоблена глава,така няма да наранява меките части на устната кухина и най- вече венците. Твърдоста на четката е от особена важност. Например за тези, които имат проблем със зъбите и най- вече с венците са подходящи меките четки. При избора на четка за деца трябва да се обърне внимание на дръжката,тя трябва да е малко по- дебела,така детето по- лесно ще я държи. Електрическите четки имат също своите предимства,макар и не съществени. Тя извършва онези кръгови движения,които човек иначе извършва на ръка.

Страхът от зъболекар е един от най-разпространените в днешно време.Причините за това могат да бъдат най-различни,като всяка от тях има своето решение.

От край време хората възприемат стоматологичната болка като една от най – силните.Не случайно първата обща анестезия ( упойка ) е извършена от стоматолога Уилям Мортън на 16.10.1846 г . В началото тези упойки са извършвани с инхилационни анестетици – етeр, двуазотен окис (райски газ ).Днес разполагаме с огромен набор от медикаменти и средства за обезболяване. Съвременните местни упойки са с изключително малко странични ефекти и е редно да се употребяват при повечето зъбни интервенции. За съжаление причините за страх са не само болка,така че при някои пациенти се налага и въздействие върху централната нервна система, а това вече е обект на анестезиологията. Във Великобритания например до една четвърт от пациентите се обслужват под някаква форма на обща упойка.

Инхилационната анестезия(райски газ) затруднява стомотолога от една страна и пациента е неконтактен,което пречи на манипулациите. Стига се до идеята за венозна анестезия например невролептаналгезия.При нея се прилагат медикаменти които да постигнат 2 цели – първа цел седиране (успокояване), втора цел анелгезия (обезболяване) – така хем пациента съдейства на стоматолога,хем в края на манипулацията няма спомен за интервенцията . Този вид упойка позволява да се работи с пациенти с рискове от страна на сърдечно съдова система и такива с изострена нервна система . При децата приема на медикаментите е през устата ,за да се избегне пунктирането на вена и свързаните с това отрицателни емоции. Присъствието на анестизиологичния екип е гаранция за предотвратяване на усложнения при пациенти с различни придружаващи заболявания.

Съществуват и други методи за повлияване на болката и напрегнатостта- чрез електричество,лазери,физиотерапия. В САЩ добива популярност обезболяване чрез електроимпулси. У нас има колеги,които работят под хипноза и акупунктура.

Или ако трябва да обобщим: Страхът не може и не трябва да е причина да не посещаваме редовно зъболекаря си!

Предишня път се опитах да изясня ролята на флуора за правилното изграждане на зъбите.затова е важен приемът му в детска възраст и дори във втория етап от бременността,когато се залагат зъбните зародиши на млечните зъби.

Най-адекватна би била флуорна профилактика на национално или поне общинско ниво,но поради липсата на такава всеки родител трябва самостоятелно в координация с личния си зъболекар да се погрижи за зъбното здраве на децата си.

Ще опиша няколко варианта за дозиране на флуора. При всички тях ОСНОВНО условие е да се употребява вода от водопреносната мрежа на гр.Варна и/или трапезна вода(обикновено розови етикети).

Флуорна профилактика има смисъл да се извършва от 5-и месец на бременноста до оклоло 11-ата година,когато пробиват последните постоянни кътници.След това тази форма на профилактика губи своето значение.Особенно важни са периодите 0,5-2год и 4-7год възраст.

В аптечната мрежа се предлагат няколко вида флуорсъдържащи медикаменти (капки и таблетки).В листовките подробно е описано количеството от тях ,което трябва да се приема в различните възрасти и понеже там има варианти в зависимост от водата,отново обръщам внимание,че за Варна съдържанието на флуор е минимално.Но понеже това е профилактика,която се извършва доста години ,това може да утежни семейния бюджет.Затова ви предлагам и друга възможност-минерални води.

В България има доста минерални води с много високо съдържание на флуор.Ще спомена 2 от тях не за да им правя реклама,а защото са от най-разпространените и когато става дума за дози,трябва да бъда конкретен.Девин син етикет и Хисаря са приблизително с еднаква концентрация на флуор-4-4,5ppm. Дневният прием от тях е както следва: Бременни-250-300мл;децадо 3г-100мл,деца 3-6г-150мл;над 6г-до200мл.Този прием в никакъв случай не трябва да се надвишава,за да се избегне опасността от флуороза.

Трябва да се внимава,понеже по магазините съм се натъквал на вносна сол,обогатена с флуор,която трябва да се избягва.

Наскоро завършилите прегледи от епидемиологичното проучване по програмата за профилактика на оралните заболявания на министерството на здравеопазването показват,че зъбната флуороза все по често се среща сред децата от град Варна. Това е резултат от повишена консумация на флуор. Как се е стигнало до това положение?

Доказано е значението на флуорът за правилното изграждане на зъбните структури,както и за устойчивостта на твърдите зъбни тъкани към кариес.Освен това този химичен елемент пречи на образуването на плака-основен причинител на кариес.Това става при определена доза флуор на ден и има основно роля при образуването и развитието на зъбните зародиши т.е.преди пробива на зъбите. Пониженият прием води до повишена кариозност,а повишеният прием до флуороза!Зъбната флуороза се проявава под формата на петна по зъбите пробиващи едновременно,резултат от промяна на структурата.При леки случаи са малки бели петънца,а при тежки-големи кафяви,както и зъби с променена форма.

Флуорът е химичен елемент,който естествено се среща в околната среда. Основно човек си го набавя чрез водата.Във минимални количества той се открива и в някои растителни култури,като например бобовите,но в концентрации,които нямат особено значение.Водата на Варна от водопреносната мрежа съдържа над 5 пъти по малки концентрации от допустимите норми,а флуорна профилактика не се извършва от години,Като цяло може да се заключи,че причината е в нарастналата употреба на минерални води.На пазара има много марки минерални води,като голямя част от тях са с концентрации на флуор над 3 пъти допустимата норма за деца.За съжаление единствения начин потребителя да разбере за това е дребният текст на етикетите,където се упоменава,че водата е неподходяща за лица под 7год. Това не важи за трапезните води,където пък концентрациите са много по ниски от необходимите.Флуорсъдържащите детски пасти за зъби,не могат да осигурят необходимата доза флуор,дори и при поглъщане;все пак количеството зъбна паста върху четката трябва да е колкото грахово зърно!

Временните(млечни) зъби нормално се появяват в устата на около 6 –месечна възраст(тогава пробиват обикновено първите долни резци) и остават до към 11-тата година от живота на детето,когато падат вторите кътници.

Широко разпространено за съжаление е твърдението, че на тези зъби не е необходимо да се отделя особено внимание, тъй като се сменят с постоянни. Всъщност това не е така.

Тези зъби имат 3 важни функции:

1. Храненето при детето се извършва с млечните зъби. Правилното сдъвкване на храната е от значение както за нейното правилно усвояване и съответно растежа на младия организъм, така и за профилактика на заболяванията на храносмилателната система;

2. Временните зъби имат ролята на местопазители. При тяхната преждевременна загуба задните зъби мигрират напред и по този начин постоянните нямат достатъчно място за пробив. Резултатът е неправилно подредени „криви” зъби;

3. Кариозните млечни зъби могат да заразяват с кариес съседните постоянни;

За да изпълнява своите функции временното съзъбие има нужда от грижи,които започват още с пробива на първите резци. В аптечната мрежа има специални напръстници и пасти за най-малките. За по-големите има четки подходящи за всяка възраст,като хигиенните навици трябва постепенно да се усвояват и на 3 години детето вече самостоятелно се грижи за почистването сутрин и вечер под надзора на родител.

Първото посещение при зъболекар е добре да бъде на 2-годишна възраст, освен ако майката не забележи някакъв проблем по-рано. След това прегледи се правят всяка година,а след пробива на първите постоянни кътници(6год!) и 2 пъти годишно.

Във тази връзка е добре да се отбележи, че здравната каса отпуска по един безплатен профилактичен преглед и 4 дейности годишно. Наскоро започна общинска програма за профилактика на денталното здраве при деца от 1-и до 4-и клас, осигуряваща 2 безплатни прегледа годишно и мотивационна програма. От есента започва безплатно силанизиране на първите постоянни кътници от смесеното съзъбие.Уважаеми родители, възползвайте се!

Периодът на бременността не е от най- благоприятните за вашите зъби. Хормоналните промени намаляват защитните сили на организма, върху зъбите по- лесно се натрупва плака и това увеличава риска от кариеси. Често срещания гингивит (подуване и кървене на венците) се наблюдава още в началото на бременността, който ако се усложни може да доведе до по- сериозна форма на заболяване на венците- пародонтит. Това би се избегнало, ако посещавате често вашият стоматолог, както и редовното почистване на зъбен камък. Добре е да се знае, че всякакъв вид зъболечение е допустимо по време на бременността, включително и ваденето на зъб, ако се наложи. Прилагат се специални упойки в подходящите месеци съответно от бременността, и една такава манипулация в никакъв случай няма да повлияе неблагоприятно върху развоя на бременността. Единствено рентгеновата диагностика по повод лечение на зъб може да бъде отложена за периода след раждането.

Когато сте бременна вие се грижите не само за себе си, но и за детето, което носите. Ето защо трябва да обърнете внимание на храната, която консумирате с оглед на здравето не само на вашите зъби, но и за зъбите на вашето дете. Затова по време на бременността, жената трябва да консумира храна богата на витамини и минерали.Особено от голямо значение е допълнителния прием на витамин С. Въглехидратната храна трябва да се ограничи до минимум, или да се съчетава с основните хранения. Самостоятелно захарите увреждат зъбите повече, отколкото комбинирани с останалите храни. Здравето на зъбите на детето, зависи от майката. Да не забравяме и поддържането на добра устна хигиена . Почистването на зъбите сутрин и вечер е много важен момент в грижата за вашите зъби. Бременността увеличава необходимостта от калций, както и от много други елементи. Препоръчвам започването на флуорна профилактика да започне още през 4-тия месец на вашата бременност,тъй като точно тогава се оформят зародишите на млечните зъби,а през 5-тия месец на вече постоянните зъби на вашето дете. Допълнителния прием на флуор цели да увеличи твърдостта и здравината на емайла. Има различни методи за прилагането на флуорна профилактика- набавянето може да бъде осъществено чрез флуорирани питейни води, флуорирани млека, флуорирана сол, флуорни таблетки или капки, като стриктно трябва да се следи да не се надвишава дневната препоръчителна доза. Профилактиката продължава и по време на кърменето и след това и на вашето дете до 12 годишна възраст.

Първото посещение при зъболекар се прави обикновено около 2-3 година. Рядко детето има нужда от зъболекар по-рано.

Да! С тях детето се храни, а това е особено важно за подрастващия организъм. Болните млечни зъби могат да “заразят” постоянните, а те не се сменят. Първите постоянни зъби поникват на 6г. и нещо особено важно -млечните зъби пазят място за постоянните. Преждевременното им изваждане води до неправилно подредени зъби.

Най-добре е лечението на неправилно подредените зъби да започне на 7-8 год. възраст. Затова е добре да заведем детето от началното училище наортодонт, въпреки че не сме сигурни има ли нужда от това. Възможно е провеждане на лечението и по-късно, но става по-бавно. Описани са случаи на успешно ортодонтско лечение на 60 годишна възраст.

Доказано е вредното въздействие на болните зъби върху храносмилателната, сърдечно-съдовата системи, стави, бъбреци.

Доказано е вредното въздействие на болните зъби върху храносмилателната, сърдечно-съдовата системи, стави, бъбреци.

Привържениците и на двете течения са много и няма еднозначен отговор. Все пак противниците са повече! Условията за корозия и биметализъм са нагатив.

Да със съвременните методи на обезболяване това е напълно възможно. За съжаление болката не е единственото неприятно нещо при зъболекаря, но при нас можете да сте сигурни, че ще Ви се създадат възможно най-малко отрицателни емоции.

Този е относително нов метод. Преимуществото му е, че след време се получава чувството за собствен зъб. Недостатък е, че трябва да се спазват специални правила, които гарантират врастването и запазването на чуждото тяло. Този метод е така нареченият имплант – зъб.